“Time waits for no one!” – “The girl who leapt through time” (2006), Director: Mamoru Hosoda
Изглежда, че всички започваме с “имало едно време…”. И след това се очаква някаква велика история, но такава някакси не последва. Защото няма велики истории и всеки прави с времето си, не- губи времето си, както може, не както иска.
Когато бях малка, очаквах, че и за мен ще последва някаква приказна история, но тя се разби… без гръм и трясък, разбира се. В реалния живот липсват драмите и трагедиите, затова и той не може да изглежда като приказка. Все още не съм напълно сигурна дали това е хубаво или не.
Наистина, времето не изчаква никого и героинята на филма трябва да се примири с единствения момент на обич, който получава и с това, че ще трябва да чака. Да чака както всички останали…
Може би това чакане е, което превръща живота в низ от безсмислици.
Греша, като все още оценявам характера си, сравнявайки го с приключенски книги и филми – те са невъзможни. Всичко във времето е поредица от повторения и случайни еднократности.
Това следва ли да бъде разочароващо?
Аз съм на 22 години, а те ми се струват толкова много!…
“There is a future that we can’t wait for.” - “The girl who leapt through time” (2006), Director: Mamoru Hosoda, tagline
