“Няма връщане назад, по пътя поел съм, не мога да спра. Намерих заключена тази врата. Дали не оставихме там любовта?” – Б.Т.Р., “Няма връщане назад”

(бисер на деня: “Москвичът е неморална кола…”)

В 10 часа вечерта не се очакваклепачите ми да тежат толкова, ала фактът си е факт. Не пиша по повода на променената цифра на годините, макар да осъзнавам, че скоро това чудо, наречено блог ще навърши две години. Прочетете историята, тя не е дълга.

Желязната каса притежаваше Обитател, който, преди да се превърне в Обитател, сам наричащ се Желязна каса, бе просто изпомпващ кръв мускул. Това е и неговата история. Тя следва да обясни защо Камъкът не бе изпълнил желанието на Желязната каса, а така и това на Обитателя й.
Макар и по същността си лишен от разум, изпомпващият кръв мускул осъзнаваше че трябва да си изгради по-здрава кожа, която да го защитава от собствената му деликатност. Така той си бе избрал да изгради Желязната каса, мислейки, че металът ще го защити.
Това бе първата му глупава постъпка.
Защото материята, твърдяа и студена, колкото по-твърда биваше, толкова по-лесно се трошеше. Касата не бе сребърна, да отвръща на ударите с огъване, тя беше желязна, да отвръща на ударите с пропукване…
И после Обитателят, странно защо, бе изградил касата си с две врати. През едната той пропускаше онези, които наричаше приятели и на тях доброволно връчваше ключове. През другата можеше да влезе само онзи, който си откраднеше ключ иотнемеше изпомпващия кръв мускул от притежателя му с едничкото оправдание, наречено любов.
Това бе втората глупава постъпка на Обитателя.
Защото той, изградил за бронята си две врати, ги бе заключил с еднакви ключалки. И въртейки се да посреща гостите си, бе объркал безвъзвратно кой от коя врата е влязал.
Седи си вътре Обитателя на Желязната каса, стискайки вратичката на любовта, опитвайки се да открие взели ли са му ключа или просто са объркали входа. Седи и чака с измамната надежда за яснота. А и очаква изпълнението на желанието си.

А Камъкът мъдрец с подкупната усмивка и тъжните очигледаше затворената Желязна каса, чудейки се сам дали е изпълнил желанието й…

“Замечтано погледнах във твойте очи. Не намери ли нищо за мен?” – Б.Т.Р., “Няма връщане назад”