Аз чаках с години. Вероятно притежавам завидно търпение. А и какво можех да направя, като нищо не зависеше от мен?! Затова мълчах и очаквах онова, което може единствено да се появи само, като че по телепатия, подобно на новата любов на Мишо Белчев в “Булеварда”.
И ето че чакането магически приключи. Търпението малко иронично се оказа добродетел. Мисля, че виновникът да получа онова, което исках, има садистично чувство за хумор и е решил да го използва срещу мен.
Както и преди казах, Желязната каса няма разум… Защото желанието, което се изпълни, колкото и радост да донесе, донесе и неподправен ужас. Защото то по правило ще ме промени из основи, ала съвсем не може да бъде сигурно, че ще ме промени към по-хубаво. Разумът ми, доста предпазлив и мъничко жесток към мен, очаква само болка, ала Желязната каса не ще и да чува. Положението определено си е за смях!
Затова аз мълча и се усмихвам, вглеждайки се иззад страха, в най-красивата есен, която съм виждала от години насам, защото, макар и студена и погубваща, тя някакак странно и неправомерно ми носи надежда…
