* * *
Някога във дните
намразени
без милост ще ти горчи.
Безумни са мечтите –
погазени.
Безпаметни, безсилни, сами!
Пропилени са нощите –
лунните
в безлунни надежди, уви.
И нехаещ за спомени влюбени,
ти мълвиш:
„Замини, замини!”
Безкраен си някъде в себе си,
омаян от порив, не от любов…
Къде я загуби вярата
лудата?
Подир вятъра– измамен от зов.
