“Straight ahead a green light turns to red…” – Hooters, “Johny B”
(бисер на деня, собствено производство: “Ако те питаш дали имат…”)
Странно е… Много е странно, защото никога преди не ми се е случвало. Вероятно това го прави още по-хубаво, ала кой знае…
Имам предвид, че това е първият случай в живота ми, когато наистина имам надежда. При всички минали пъти, когато ситуацията е била идентична, надежда нямаше, само съзнанието за невъзможността на изпълнение на желанията ми. Причини за това винаги е имало и аз не съжалявам, че осъзнавах безсмислието на ситуацията, в която съм попаднала. Това ми помогна и да й се наслаждавам поне малко, пък и да си извлека необходимите поуки.
Сега нещата стоят съвсем другояче. Да кажем, че тук червената светлина показва някакви признаци за преминаване в жълта, а това, по всички закони на светофара, означава, че все някога ще премине в зелена. В този момент, почти два месеца след събуждането, имам чувството, че миналото е на светлинни години далеч, а това са само някакви си близо 60 дни. Е, светът се е променял за секунди, изненада не може да има.
Вярвам, че е време да вложа толкова надежда от себе си, че тя да преобърне хода на събитията. За пръв път осъзнавам, че предпочитам да се разочаровам жестоко, отколкото да не вложа никакви чувства. Възможно е това да се окаже необходимата подправка, възможно е и да греша, ала аз се считам достатъчно подготвена и за двата вероятни резултата.
А и незнайно как интуицията ми крещи в лицето ми, че крачката назад е направила за мен много повече, отколкото всички крачки напред досега.
“Ти закъсняваш понякога истино, но винаги идваш, идваш при нас!” – Емил Димитров, “Ако си дал”
