Съновник, втора серия събота, фев 25 2012 

“Благословени да са младите, защото те ще наследят държавния дълг.” – Хърбърт Хувър

(бисер на деня, собствено производство: “Нещо като друго…”)

Ако сънувате следното: вие, Рамбо и Шварценегер (не, грешка не е) сте комбина в опасна военна акция, те двамата са въоръжени до зъби, а вие ги гонитe, стиснали великото оръжие нокторезачка и викате след тях: “Чакай бе, Арнолд!”, значи прекалявате с арогантността.

Ако сънувате, че от всички ъгли на стаята падат огромни паяци, значи е време да си купите нов чифт домашни чехли.

Ако сънувате, че докато сте на сватба, срещате някой, който се влюбва безнадеждно във вас и ви определя среща в тоалетната, трябва много сериозно да си преразгледате хигиената.

Ако сънувате, че сте много бременна, а този сън се повтаря, значи е зима и сте качили няколко излишни килограма.

Ако сънвувате, че кабелът на лаптопа магически проработва, след като по-рано е отказал да работи, значи има голяма вероятност да не ви се дават 30+ лева за нов.

Ако сънувате, че разговаряте на английски с чужденец, докато се разхождате по своята улица, значи можете спокойно да се преориентирате в към професията на преводачите.

Ако сънувате, че прокопавате тунел в затрупан от свлачище подлез, значи нещо не е наред с познанията ви по физика и с общата ви култура, защото няма как да има свлачища около подлезите

Ако сънувате абажур, на който е закачен чадър, значи трябва да си оправите покрива.

 

Говори, за да не мълчат и другите!”

Защо не съм поет петък, фев 24 2012 

Не, не става въпрос за сатирата на Ботев, няма да става дума и за Пишурката. Става въпрос за това защо аз, която се крия зад псевдонима Ел Вас, не съм поет. И това няма общо с факта, че поет е в мъжки род, а аз не съм.

И после би следвало всъщност да съм поет, щом някаква малка частица от поезията ми вече е била издавана, макар и не самостоятелно.

Аз не съм поет, защото думите в рима не се появяват на листа с лекота, те като че се препъват в пръстите ми. И ми костват жестоки усилия. А може би не съм поет най-вече защото аз не отдавам от времето и енергията си да усъвършенствам това умение, колкото и да е малко то.

Ала все пак не съм спряла да правя разни опити да стигна до тая нагласа на ума. При все това не се виждам като някой, който ще издаде стихосбирка. Затова е време по моему тук да се види малко от онова, което иначе може би не би видяло бял свят.

*  *  *
Ще оцветиш душата си…
Капките боя ще се размият.
Сам ще претвориш съдбата си.

Миражът в твоите очи се крие.
Художникът със маската си ти,
погубил черно-белите мечти –
душата си в миража да откриеш.

Както и да е. Ще видим…

? неделя, фев 5 2012 

“Често, за да живееш, е нужно повече мъжество, отколкото за да умреш.” – Виторио Алфиери

(бисер на деня: липсва, загубих го някъде…)

Искам спасително въже, обаче трябва да си го направя сама. Затова за известно време няма да го получа. Искам да бъда силна, значи трябва да стана такава.
Всъщност е време да стана тази, която искам да бъда.

Вододелът ме преследва, но е зима и в нея мен ме няма.

Затова и думите ми не излизат правилно, като че ли се задавям в тях, засядат в гърлото ми и не искат да излязат. Имам какво да кажа, а мълча и се усмихвам присмехулно на себе си. Добре, и това е някакво начало може би.

Нямам какво да кажа, имам какво да кажа и после пак нямам. Всичко се преплита в съзнанието ми.

Прекалено много вярвам, че някой ден ще се превърна в истински творец. И все пак… Аз творя! Нима наистина, за да бъдеш творец, ти е нужна толкова огромна публика?

“Всяка стъпка е победа.” – Лао Дзъ

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.