Из “академичния” живот… Книга 2, Глава 1-ва сряда, мар 14 2012

След прекъсване от година и половина, съвместните ни академични преживелици с даскала с бисерите се подновиха. За кратките 7 часа и половина лекции той успя да сътвори великите 37 бисера. Което, след известен брой математически операции, изглежда по следния начин: по 1 бисер на всеки 12 мин. и 9.6 сек. Вярвам продукция като тази си струва уважението.

И все пак трябва да се каже, че за сметка на голямото количество, качеството е намаляло. Което е всеизвестно правило на конвейерното производство. Понеже ме мързи да ги обяснявам, просто ще ги публикувам, посмейте се, ако намерите на какво. Ако желаете, може и да участвате в импровизираната анкета, като коментирате публикацията и в коментара си напишете своя фаворит сред бисерите.

Айде, приятно ви четене:

Произведи по поръчка, което има…

Купите стока, произведете я…

Стояха и чакаха, което има…

Четири, няколко, три вида…

… някакви газирани истории…

Това е най-нещастния случай, за който искам да ви кажа…

Защитата на бойлера не сработила, което има…

… ключове за въртене…

Имате един шофьор само, което имате…

…скъпи цени…

Има и такъв метод, което имате…

Което имате по този начин, по който го имате…

Искам тука да довърша с нещо, което има…

Разбрахте ли, колеги, защо се прави това нещо, колеги?

Като мине- мине, като не- това е!

Колко ще е количеството на доставката? Обикновено това е да…

Движим се в някакъв ред, нататък не ме интересува.

Да, което има.

Спомняте си, че на графиката ще използвам писала най-различни…

Към това нещо, което искам да направя, следното нещо…

Преди да тръгнем с това, ще тръгнем с това…

Туркменистан, Казахстан – от становете идва памукът.

Преработка на памук до нещо, което има…

Системата на производствените системи…

Добре, което има…

Също така, без да знаят, че е това…

Да видим нещо, което представлява интерес някакъв…

Ще се помъча да ви покажа как изглежда с това нещо.

Един от последните писъци в икономиката…

Мебели от типа на кой знае какво.

Знаете ли как се взима инвестиционен кредит? Много трудно!

Минимални времена за пренастройване на продукцията.

Всичко – в контейнери и се монтира, което има.

Като склад, ама не е склад.

Вариант всеки с всеки – всичко е позволено.

2 Responses »

 

Из “академичния” живот #16 (последен) понеделник, юли 4 2011

“The bridge is crossed so stand and watch it burn!” – “The point of no return”, song from the musical “The Phantom of the Opera” by Andrew Lloyd Webber

(бисер на деня: “…и най-важното – нашите парашути са с доживотна гаранция.”)

Голямата мъка приключи. В миналото останаха великото очарование на първия семестър, треската пред първия изпит, пред първата курсова работа, представяна пред целия курс. В миналото останаха честите прибежки до кафемашината и недоволството от някои преподаватели. В миналото остана небезизвестната и незабравима шапка тип синьо-зелен таралеж на баба по чертане. Там ще намерите и бисерите на доцента с бисерите- неостаряващи символи на словесно могъщество. В миналото е и абсолвентската вечер, и дипломната защита…

Предстои ми само да облека тогата и да хвърля шапката. За да се отбележи, че вече образованието ми не е средно гимназиално, а висше бакалавърско. И аз вече не мога да се наричам дете, освен когато става дума за родителите ми.

Разлика няма между онази, която бях преди защитата, и тази, която съм сега. Няма огромно чувство за задоволство, няма мания за величие. Аз съм просто поредния висшист сред морето от други. Отличима съм само за онези, за които имам значение.

“Пътувам нощи и дни, отмятам като листи лица и съдби…” – Дичо и Акага, “Пътувам” 

Leave a Response »

 

Неочаквано… вторник, апр 12 2011

“Can I control this empty delusion?” – Moloko, “Sing it back”

(бисер на деня: “Алеко чул приближаващия се водопад…” (из ученическо съчинение)

Вървя си аз днес към колоните на главния корпус на Университето (с подчертаващата величието главна буква) и насред път ме спира една млада дама- слабичка и симпатична, която ми връчва в ръцете едно бяло листче.

Аз по навик използвам френската чуждица мерси и отминавам, преди дори един поглед да хвърля на брошурата в ръцете си. Три крачки по-късно вече се смеех….

…защото брошурата рекламираше фотоконкурс за красиви жени.

Предполагам, че всяка жена може да изглежда красиво на снимка, ако, разбира се, спази някои условия, свързани с декоративна козметика и фризьорски услуги.

В този смисъл – комплиментът, ако е бил комплимент, бе неочакван. Не, че се оплаквам, де…

“Truth do you hear me? Don’t try to come near me…” - Moloko, “Sing it back”

Leave a Response »

 

Из “академичния живот”… този път моя сряда, мар 30 2011

“Каквото правите, го правете добре.” – Сантяго Луис

(бисер на деня: “…и най-важното – нашите парашути са с доживотна гаранция.”)

Седим си ние в час и решаваме казус за някакви хора на частна яхта насред Тихия океан, която се запалила и тръгнала да потъва. Хората от яхтата имали едни 15 неща, дето им били остаали от потъващия плавателен съд, без да броим надуваемия сал.

Та великата ни задача бе да поставим приоритетни оценки на всеки един от тези предмети, които хората от яхтата били успели даспасят от евентуално потъване.

Сред тези предмети се намраше и една мрежа против комари. Та слагахме си ние приоритети с колегите и аз поставих на тази мрежа приоритет 9 от 15.

Като приключихме с поставянето на тези приоритетни оценки, доцентът ни прочете какви оценки са поставили експертите на същите няколко неща. Мрежата против комари бе посставена на 14 място по важност.

Защо, ще попитате вие, особено ако живеете близо до река и не посещавате кея й през летния сезон по обясними причини? Ето го и проистият отговор: над солени води няма комари!

 

“Ключът към постиженията е да мислиш как, а не ако.”

Leave a Response »

 

Из “академичния” живот… но не моя вторник, мар 29 2011

“Винаги се отнасям много дружелюбно с тези, които са ми безразлични.” – Оскар Уайлд

( бисер на деня: “Продавам 6-месечен ваксиниран немски овчар.”)

Липсваше ли ви тази поредица постове? На мен- да, макар и да не беше израз на причини за възхищение. Пък и днешната публикаия трябваше да се появи отдавна, но…

Та, един слънчев (разбирайте мрачен и студен, щото такъв си беше) петъчен ден, когато не трябваше да уча, но учих, се отбих при Съдбата на час по Международно право, за да, видиш ли, гледаме Сексът и градът 2. Е, докато не му падна батерията на лаптопа, естествено.

И все пак това, че му падна батерията на лаптопа, си беше благословия, иначе щяхме да пропуснем да чуем изключителните умотворения на преподавателя по международно право, който се оказа почтено закъсняващ за час хибрид между Володя Стоянов и папагал.

Ето ви ги и умотворенията му, от сега предупреждавам, че ми липсва академична мъдрст да ги коментирам:

- Относително… относително… нови…
- Колко задължителен…?
- Река Дунав винаги си е била там, къдет си е.
- Спомагателните способи са наистина спомагателни способи.
- Няма я,… няма я,… няма я такава важна държава кат Югославия.
- Нещо, което,… нещо, което на…, нещо, което наподобява,… нещо, което наподобява…

Нямаше да си простя ако го бях пропуснала тоя час…

 

“Да си естествен е поза, която дразни хората повече от всички други.” – Оскар Уайлд

2 Responses »

 

Към края на мъките… за тази година! вторник, ное 30 2010

“Дворци от вятър и от облачен прах…” – Дони и Момчил, “Малкият принц”

(бисер на деня: “Къде го пукаш, къде се чука. “- из дебрите на Университето)

Знам, знам, казаха ми го вече – горкия ми блог bе изоставен на произвола на съдбата за известно време, но, моля, ако има сърдити – да отнесат протестите и недоволството си в академичната света обител на Университето.

Що се отнася до наличието на събития – не, не ми се обяснява за тях, давам инфомрация само, че ги има и че, както можеше да се очаква, са от академично естество.

И, да, празнувах 8 декември на 26 ноември, кой е като мен! Пък дали ще празнувам 8ми на 8ми, е съвсем друг въпрос. За отговор – ще почакате до тогава.

А докато стане време за това – останете… на топло!

“Wise men say only fools rush in…” – Elvis Presley, ” Can’t Help Falling In Love”

Leave a Response »

 

“Да работим- мръсна дума, нека да я тръшне чума…” сряда, сеп 22 2010

“Да работим – мръсна дума, нека да я тръшне чума. Ний борци сме на благата и шат, и шат, и шат, и шат, и шат-шат-шат-шат-шат на патката главата!” – Каналето, “Шат на патката главата”

(бисер на деня: “…за да може да се спечели мачът с половин гол.”)

Някои неща определено ме изумяват. Гледате 10 души в час по физическо, които се предполага, че играят тенис на маса. От тях точно две са момичетата. Едното от тях пък съм аз.

По някое време спираме с колежката да играем за минута и поглеждаме към другата зала с маси (тъй като те са две с по 4 маси всяка). И що да видим! Осем момчета не играят, ами се подпират на первазите от двете страни на залата. Колкото преподаватели минаха покрай залите, толкова им направиха знак да играят. Но нашите хубостници бяха решили, че много им е станала играта и чудовищно са се уморили. Та до края на часа, около 30 мин, ние двете си играем, а мъжката част от тамошното “население”, се подпира.

Ето ви още един от куриозите на Университето, чиято главна буква подчертава несъмненото му величие. После дошли да ми се оплакват, че студентите не учат – те не само, че не учат, ами ги мързи и да си мръднат малкото пръстче на левия крак. Безценно!

“Аз съм българче, обичам гол по пясъка да тичам! Горда Стара планината, шат на патката главата!” – Каналето, “Шат на патката главата”

2 Responses »

 

Welcome back… сряда, сеп 15 2010

“Най-непонятното в света е, че той е понятен.” – Айнщайн

(бисер на деня: “Една синя Грозна Джумая.”)

Началото на края започна. Искам ли да го коментирам? Мнен! Определено предпочитам да забравя, че въобще съм стъпала на онова местенце. Естествено, това в никакъв случай не може да се получи.

Не, не се оплаквам, по дяволите, не бързайте с изводите.  Денят беше гаден, с едно малко изключение, прекарано в компанията на Съдбата. Да, точно така, тя ми е лична приятелка. Аз съм й лява ръка. Не, няма да обяснявам.

Определено слагам днешният 15-ти в списъка с висши еквиваленти на петък тринадесети, които по някакви неведоми причини са се случили точно на мен. Гадост и зараза, смокини и черници, както се казваше в едни отдавна забравени анимационни филмчета. Идиот – ей това съм аз. Защо съм идиот? Защото съм идиот. Тая моя глава става май само за филмови сценарии и сюжетни линии от неизпълнимия тип. Както казвам отдавна, трябва ми калашников. Нямам особена нужда от него, но все пак е калашников, звучи респектиращо, дотолкова, че може и да стигна до там и да респектирам себе си.

В тая джунгла – моят мозък – ни лиани, нито палми, само плевели…

“Съществува език, който е отвъд думите. Ако успея да разгадая този език, ще успея да разгадая и света.” – Паулу Куелю

5 Responses »

 

Началото на края неделя, сеп 12 2010

“Ние отговаряме не само за това, което вършим, а и за това, което не вършим.” – Молиер

(бисер на деня: “В Плевенско се отглежда прословутата плевенска черногледа овца.”)

Заглавието не е случайно. Предстои ми да стартира последната година от великото бакалавърско образование, след което сътветно се очаква да стана величие на трудовия фронт. (Да, знам че звучи малко по соц. маниер…)
Какво ще става в последствие, аз нямам и бегла идея, понеже не предсказвам бъдещето, но хороскопът ми за годината звучеше приемливо Най-вероятно ще трябва да впрегна нервите си за поредните китайски мъчения в университетската светая светих. Иска ми се да бях убедена в академичната им стойност, но това пък би било израз на известна наивност, недопустима за студент ветеран.
И още нещо. Поради една щастлива случайност, ме уведомиха, че част от людете, излезли от университета, все пак са станали хора…
Което пък само по себе си е прекрасно, защото означава, че все още ИМА надежда…

“Ако нямаше облаци, не бихме се насладили на слънцето.”

6 Responses »

 

Дъ грейтест бисер сем. 2 неделя, юни 20 2010

“Една от най-големите тайни на живота е умението да лекуваш душата си с преживявания и да оставяш душата си да те лекува от преживяванията.” – Оскар Уаилд, “Портретът на Дориан Грей”

(бисер на деня: четете по-долу)

И така дами и господа, официално обявявам не само край на сесията, но и край на гласуването за бисер на втория семестър. Благодаря на всички, които се включиха.
За да бъда честна към себе си и към негова академична светлост Даскала с бисерите, е редно да кажа, че въпреки неговите чести вербални каламбури, той е един от малкото преподаватели, които пишат оценки на сравнително справедлив принцип. (Справедлив принцип ще рече съобразяване с нашите знания, но и със собствения метод на преподаване.)
В този смисъл е редно да се знае, че колкото и нервиращ да е понякога, колкото и да се наслаждавам на умението му да ръси бисери, лош той всъщност не е.

А сега вече по същество.
На трето място в класацията за бисер на втория семестър се нарежда:…
“Погледът ми мина ходом…”
На второ място в класацията за бисер на втория семестър се нарежда:…
“Телефонът ми е включен на дрънчене…”
Иииии великият бисер, най-сменият бисер, бисерът-перла на семестър втори (апломб, барабани, всевъзможна тупурдия):

“Минаха на режим почти sleep…”

Поздравления на победителя, поздравления на избралите го за свой фаворит.
Нямам никаква идея дали следващият семестър ще има отново бисери, но кой знае…
С приключването на анкетата следва моите появявания да са по-чести и на по-скромни теми, но какво да се прави – Съдба :Р
Останете силни и… на хладно!

“Всеки човек се отличава от другите и всеки ден се отличава от себе си.”

2 Responses »